The Diary
Дневникът на Мариян Захариев
Щукариада в Турция
Петък, 2 Ноември 2012
Щукариада в Турция - ден първи
От извесно време ни се въртеше в главата да отидем за няколко дена за шука извън България.
След доста чудене се взе решението да заминем за Турция.
И така главните герои: Аз, Борката Харалампиев, Мишо Цаков и Алън Тюфекчи.
Дестинацията: Durusu (Terkoz) - Турция. Огромно място.
Цел: риболов на щука.
Ден първи - Петък (02.11.2012)
Запалих колата, замъкнах се до Мишо. Прехвърлих си такъмите в неговата кола и потеглихме.
Забрахме Алан, от там взехме Борката и газ по магистралата. Часът беше 6 и нещо :)
Малко преди 10 вече бяхме в Харманли. Спряхме в местната Била да купим някоя друга бутилка
вино за домакина ни, който ни чакаше в Турция. Щракнах и една снимка на паметника пред билата.
Ето го и Борката, който ме чакаше да се кача в колата, за да се качи и той.
От моята страна имаше няколко въдици и двамата се качвахме само от лявата врата :)
Стихме до границата и я преминахме без проблеми.
Първа снимка на Турска почва:
Магистралите им са доста по-различни от нашите :)
След няколко часа вече пристигнахме на мястото, където щяхме да
прекараме следващите няколко дена. Седнахме на масата и си поръчахме по една бира и няколко кюфтенца.
Починахме си малко от дългият път и тъй като вече нямахме търпение да
размятаме въдиците, оправихме такъмите и газ към гьола :)
Първа среща с водата:
Борката беше най-подготвен от всички с монтирана макара, влакно и метален повод :)
Викаше: ха сега, кой ще метне пръв.
Тези двамката по средата на снимката с кафявите ботуши са ни лодкарите.
За тях ще разкажа малко по-късно, особено за единият.
Не след дълго се появи и първата рибка:
Хванахме още няколко бройки и за този ден приключихме.
Прибрахме се в бунгалата на брега на морето, хапнахме едно хубаво, пийнахме по една ракия и в леглата :)[ Добави коментар ]
Събота, 3 Ноември 2012
Щукариада в Турция - ден втори
Ден втори - Събота (03.11.2012)
Станахме рано. Отидохме до близкото село, да вземем двамата лодкаря.
Там хапнахме по една баница и един чай и газ към водата.
Тук сме вече в лодката и навлизаме. Аз и Борката в едната, а Алан и Мишо в другата.
Времето беше доста слънчево още от ранни зори.
Първата рибка пристигна 15 минутки след като влезнахме във водата...
Урокът, който научихме от Петък беше, че рибите удряха на влачене
и то на дълбочина от около 4-5 метра?! Странно, но явно това беше положението.
Местните рибари даже влачеха с клатушки... още по-странна работа :)
30 минути по-късно времето се заоблачи доста здраво.
Аз се записах с едно рибе:
Огледах се да видя къде е лодката на Алан и Мишо и какво да видя...
Прекрасна гледка:
Това от ляво на лъча са двамата ни колеги :)
Ето ги и от близо малко по-късно:
Малко снимки от водоема:
Рибки излизаха, но все дребни...
И едно рибе малко по-голямо от останалите, хванато от място:
Историята за Фердунде :)
Още докато пътувахме към Турция, Борката по едно време предложи -
ако няма риба, да отидем до Истанбул и да се снимаме пред къщата на Али Ръза и да пием кафе с
Ферхунде. От там се почнаха едни бъзици едно чудо... Оказа се, че Мишо не знае коя е Ферхунде...
Е може ли такава работа ми кажете .....
Тъй като в този район на Турция, в който се намирахме, местните не знаеха никакъв друг
език освен турски. Комуникацията беше доста затруднена, дори невъзможна. Тук спанението ни
беше Алан, който говори перфектен турски. То ако не беше той, нямаше и да тръгнем :)
Та така, на мен и Борката ни беше адски весело в лодката.
Лодкарят ни беше голям веселяк и постоянно се хилеше.
Ние му говорим на български, той на турски, никой нищо не разби и всички се хилим като зелки.
Оказа се, че Борката, след като почна да му говори неща от сорта на:
"Набореее, тука риба нема, обръщай лодката и ни карай при Ферхунде", онзи се захили
и почна да прави разни движения, с които се опитваше да ни покаже, че много ще я обича
ако набара Ферхундето :) Пределно ясно ни стана, че я познава, даже знаеше и къде живее.
Цял ден повтаряхме заучени фрази от сорта на:
Балък нереде.. - в превод - къде е рибата.
Балък иок - в превод - нема риба.
Да не ви казвам само какви знаци с ръце бяхме си измислили ако случайно ни се
приходи по голямата нужда :) (хаха)
Борката с култовите:
"Наборееее стига ни въртя с тази лодка, закарай ни при щуките."
или
"Набореее балък иок, давай да ходим при Ферхундето."
... направо ме скъсваше от смях.. :)
Ето ги двамата хубавци:
Взехме, че заснехме и едно клипче с тези майтапи.
Само не се смейте много! :)
Така и така почнах с клиповете, ето и едно култово пускане на риба от Борката.
Гледайте го до края и слушайте внимателно!!!
Ето и едно мое клипче с рилиис :)
Денят приключи с една обща снимка:
Имахме по над 10-тина риби на човек. За съжаление дребни, но не сме за оплакване.
Повечето риби дори не сме ги снимали. Още от водата и си заминаваха обратно.
Местните бяха доста учудени, защо ги пускаме?! При тях няма C&R...[ Добави коментар ]
Неделя, 4 Ноември 2012
Щукариада в Турция - ден трети
Ден трети - Неделя (04.11.2012)
Станахме този пък малко по-късно - към 8:00.
Решихме, че този ден ще ходим за риба в морето.
Речено сторено, хоп в лодката и газ.
Дадоха ни едно чепаре, а Алан взе едно пръчле да лови отвесно.
Капитана на лодката - Мишо:
И тримата глупаци:
Разпънахме чепарето и завлачихме. Алан успя да хване едно рибе.
Ето го ухилен до уши:
Хвана още две от същият вид, но накрая се оказаха дракончета:
Времето напредна и трябваше да се връщаме на брега, да си оправим багажа и да потегляме
обратно за България. Чепарето трябваше да го събираме по следния начин:
За съжаление, обаче не стана точно така :)
Направихме си малка почивка на брега, подарихме виното на домакина и потеглихме обратно. :)
Това беше от мен. Другият път повече. Надявам се да ви е харесал разказа.
Прекарахме си доста добре! :)[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Мишо не е ли ,Мишо Тодоров?Преди работеше в Mr.Birdcage.
Да, той е :)